Първи мигове... (2ра част)

    3.    ПЪРВИ МИГОВЕ...

Когато пухената топка влезе в дома ви, не бързайте да я вадите от клетката. Така ще стресирате съвсем плашливото животинче.

Както всяко новодошло животно, Свинчо ще е шокиран от внезапната промяна. Непознати пръсти, непозната стая. Шокът и страхът е още по-голям за мъничкото на ръст животинче.

• Дайте му 2-3 дена, за да се окопити от шока.  След това започнете търпеливо да рушите „Стената” помежду ви. В началото Свинчо ще замръзва от страх, когато започнете да „чешете” с пръсти в козинката му. Правете това упражнение начесто и за кратко време,по възможност през целия ден.

След няколкодневно повтаряне на това упражнение, 

ще установите, че е време за първата смяна на талаша.

• Смело пъхнете две ръце в клетката и след няколко минутно обикаляне на Свинчо в нея, ще установите че ще ви е нужно търпение да хванете бързобягащата топчица. 

Когато морското свинче се страхува, то бяга по най-бързия начин в най-близкия тъмен ъгъл или се опитва да намери някаква дупка. Това е типичното поведение на пещерното животно, за което бягството е единственото средство за защита. Ако не намери скривалище, то ще се опита да избяга възможно по-надалече. Ако всички пътища за бягство са препречени, то ще се притаи с гръб към стената и повече няма да помръдне.(източник)

Изберете пространство, където Свинчо няма да може да се завре под нещо 

труднодостъпно – шкаф, легло, бюро - и 

пуснете ритащата топка на пода. 

Свинчо бързо ще допълзи до стената, оттам до ъгъла й и ще се сгуши.

 Забравете за Свинчо и се заемете с клетката. 

Когато свършите с почистването й, ще откриете изненадано че Свинчо не е помръднал от ъгъла, не шава и не гъква, само ви дебне с едно око.  

Може пак да се наложи гоненица, но Свинчо ще тича до стената. За да я избегнете, приклещете го в ъгъла и го вземете в ръце. Пуснете ниско до пода ритащата топчица  в клетката с чистия талаш и се примирете че пръска от него през решетката.

•   Все още е рано за фазата „Сприятеляване с пухкавелко”. Не бързайте! Не го вземайте в ръце,  преди да сте преминали през фазата „хранене от ръка”.

 Чрез тази фаза, ще разрушите стената лесно и пухчо бързо ще заобича да се гушка с вас. 

• Пъхнете си ръката в клетката, с вкусно зеленчуково лакомство – бързо ще разберете какво обича пухчо. Дори да не вземе веднага парченцето със зъбки и да го задъвче лакомо, търпеливо повтаряйте това упражнение и чакайте с парченцето под нослето на пухчо, докато  лапне любимото си лакомство. 

Успехът на фазата е, 
когато Свинчо не се колебае да си вземе 
парченце зеленчук

 от пръстите ви – 
значи доверието е спечелено...

•  След като доверието е спечелено, време е за фаза „Разходки из стаята”. 

Извадете свинчо от клетката и го пуснете – на пода, на леглото. 

Открих че на лелгото, разходката е най-спокойна. От яке правя дупка, озовавайки се до якето Пухита бързо се шмугва в нея. Излиза, когато си реши и започва да си тича около якето, около възглавниците, по леглото. 

Разходката е още по-приятна, ако открие че лежите на леглото. Идва самичко – душка ви, катери се по вас, гушка се под ухото ви. Разбира се, може да го вземете в шепи и да го гушкате – но ще изтърпи малко и ще зарита. 

Така „разхождайки се” по леглото и в играта си, ще стопи страха си от вас.

  Изминала е една седмица... Талаша е сменен вече, доверието е спечелено –

с изненада ще откриете колко бързо става това 

(пухестото животинче е социално и бързо се привъдрзва към хората). 

Време е да се погрижите за интериора на животинчето...

      4.    В клетката на пухчо...

След като сте спечелили доверието на Пухчо е време да помислите за интериора на клетката му. Погрижете се да осигурите 2 купички в клетката – едната за „живата храна”(зеленчуците), другата – за сухата храна, предназначена за свинчовците.

• В клетката на Пухита винаги има в пласмасова купичка парченца зеленчуци – нарязани като малки солети и вд пепелник съм сложила от сухата храна (семена, ядки и др, хрупанки). Тя си хапва колкото иска и понякога седи по цял ден пълна купичката със зеленчуците, а пепелника пълня през 2-3 дена.
•  Не забравяйте: водата във поилката се сменя всеки ден! Талаша си го сменяте по преценка – ако искате с лопатка изгребете опиканите местенца, или изчакайте да се замърси много и да го смените целия. Във 2рия случай рискувате да ви замирише на урина, коремчето на свинчо да е влажно, а козината му да е вмирисана...

За комфорта на Свинчо е добре да помислите сега.

В природата свинчетата живеят в дупки, за това няма да изпуснат шанса да се скрият в кутията. Можете да използвате кутия от обувки, дрехи или продукти. Изрежете няколко отвора за вход/изход и ще получите безплатно укритие. Ако в клетката живеят две и повече животни, отворите в кутията трябва да бъдат поне два. Поставете в кутията постелка или сено.

• Свинчо ще ви е много благодарен, ако му осигурите местенце в клетката, където да се скрие, да се мушне когато му се прииска. 

Малка картонена кутия с няколко изрязани отвора, през които да се мушка и скрие вътре –
е идеалното място.

В дупка от дебела хавлия или старо вълнено парче, е толкова топло и приятно местенце за свиване в дупка... Но тази "дупка" изисква честа смяна и пране на използваната материя....

•  Също може да направите дупка в стара хавлия – но само след 2-3 дена ще ви се наложи да смените хавлията с друга, а тази да изперете. Но пък в хавлията ще му е по-топличко и по-уютно. 

Какво ще сложите, избора е ваш, а Свинчо ще е доволен и благодарен.

Не слагайте „дупката” още в първите мигове на свинчо в клетката, защото това ще попречи на бързата му социализация с околните. Свинчо ще влезе там и ще излиза само, когато в стаята около клетката няма жива душа.

Въпрос: Нашето свинче си има вече къщичка и почти не излиза от там, нормално ли е?

Отговор: Иска се доста време, докато свикнат с вас. Не бързайте и не ги стресирайте. 
С къщичка опитомяването става по-бавно, отколкото без. Без резки движения, посягайте към тях с лакомство в ръка, изчакайте сами да дойдат да си го вземат, говорете им тихо и ласкаво. И много галене и гушкане.  
Трудно се печели доверието на морско свинче, но моментът, в който се отпусне и заспи във вас, си струва чакането.  източник

• Пухчовците не са много палави и игриви, но няма да откажат ако в клетката си намерят играчки за гризане: Пръчки от плодови дръвчета (това е трудно откриваемо, ако нямате достъп до двор с плодови дървета), блокчетата за гризкане – солно или минерално – са задължителни в клетката. Не изхвърляйте ролката от тоалетната хартия, а я сложете в клетката – идеална е за гризкане и търкаляне. И ще е ползотворна, ако в нея  напъхате снопче от сено или трева – така необходими в менюто на грухъла.

5.    Хранене

„Guinea pigs are generally fussy eaters who eat only what they like.”

Индианското прасе е ненаситник, който трябва да наблюдаваме. 

200 гр. храна на ден разделена на две части е достатъчна. (източник)

Както вече казах - в клетката на Пухита има 2 купички: едната е с парченца  от зеленчуци с размер на малка солета; другата е със суха храна - ядки от семена, изсушени треви и билки, сушени зеленчуци и плодове. Ако една от двете купички е празна, Пухита наддава цирикащо възмущение. 

Когато дойде при мене - менюто й беше еднообразно: повече краставици, по-малко морков или чушка. Аз се опитах да й го разнообразя и добавих тиквичка, магданоз. Тиквичката в началото я ядеше, после не я бутваше. Добавих към менюто й и други зелении - магданоз, спанак, а наскоро хапна лакомо листа от салата и цяла репичка.
 Не отказва на новостите и лакомо ги изяжда. Но най-лакома е на познатите й зеленчуци. Плодове не иска да близва. Затова я подкокоросвам със сухи.
Никога не я ограничавам и не се затормозявам да меря грамаж на яденето в купичките, или да ги слагам само 2 пъти на ден. Купичките си седят винаги пълни и Пухита си хапва от тях, когато иска и каквото си поиска.

Понеже в единствения форум, в който се осмелих да попитам това-онова за отглеждането на морски свинчета, ме линчуваха че съм дала 2 корички сух хляб - не давам хляб. В същия форум прочетох и за отричане от портокаловия сок - затова не съм давала. Зеле не се дава в никакъв случай - това разбрах и от форума, и от сайтовете. Хапвайки дори малко зелце - тумбачетата им се подуват и им става лошо...
Съвет: Не давайте едно и също на Пухчо - само краставица, само чушка ... Разнообразявайте. Направете седмично меню - например: 1ви ден:чушка, 2ри ден:морков; 3ти ден-магданоз; 4ти ден - краставица; 5ти ден - салата; 6ти ден - чушка; 7ми ден - краставица.
Така вашия грухъл няма да стане зеленчукозлояд, а ще хапва лакомо всякакви зеленчуци.

Лесно ще разберете, ако има нужда от нови лакомства.
"Квичат сърцераздирателно винаги, когато някой от семейството се появи наоколо, демек ..."виж ме как изнемогвам от глад и ми пусни нещичко" източник

С тази свирка по правило морското свинче приветства своя стопанин, когато той носи храната. Шумоленето на найлонова торбичка е сигнал за моите морски свинчета веднага да започнат изпълнението на шумен концерт от свирки. Други животни са настроени на други шумове, които редовно се чуват преди хранене, например хлопването на вратата на хладилника или пък проскърцването на стълбата.източник