Морските свинчета имат малко компактно тяло с къси крайници. Достигат дължина от 20 до 40 сантиметра.
Те нямат опашки и като останалите представители на семейство Свинчета имат 4 пръста на предните крайници и 3 пръста на задните крайници.
Теглото им може да варира в доста широки граници, минималното е 300 грама. Обикновено те тежат от 500 грама до 1.5 килограма. Средно:
- Женски: 700-900 грама
- Мъжки: 900-1200 грама
Ако бъдат сравнени по размери, морските свинчета са по - големи от хамстерите и по - малки от зайците.
Морското свинче е малък гризач с компактно тяло. Има малки уши и очи, малка муцунка със сензорни мустачки от двете страни и липса на опашка. Подобно на повечето гризачи те имат два издължени зъба отпред, предназначени за гризане. Тези зъби растат по време на целият им живот.
Поради това, че тези зъби растат непрекъснато е много важно морските свинчета да имат какво да гризат, за да балансират размера на тези зъби. Доста често се налага честото им подрязване (от ветеринар).
Морските свинчета имат къси крайници и малки ходила с нокти по тях. Техните предни крайници са с по 4 пръста, а задните - с по 3. Ноктите на тези гризачи трябва редовно да се изрязват, тъй като и те както зъбите растат постоянно.
Скелетът на морските свинчета може да бъде разгледан, като три отделни части:
1. Аксиален скелет – включва черепа, прешлените, ребрата, гръдния кош и подезичния апарат
2. Апендикуларен скелет – включва гръдния и тазовия пръстен и гръдните и тазови крайници
3. Хетеротопен скелет – включва сезамовидните кости.
Гръбначният стълб съдържа между 32 и 36 прешлена. Те могат да бъдат разделени на:
7 шийни прешлена- 13-14 гръдни прешлена
- 6 лумбални прешлена
- 2-3 сакрални прешлена
Черепът на морските свинчета е изграден от плоски кости и отчасти - от хрущяли и фиброзна мембрана. Всички кости са свързани помежду си в общо 6 стави.
Черепът на морските свинчета има 4 основни функции. Те включват защита на мозъка и органите на специфичните сетива. Черепа има отвори за въздух и храна и челюсти със зъби за дъвчене.
Стомахът им е изцяло жлезист и не е разделен на камери както при другите гризачи. Те имат голямо сляпо черво, което заема около 65% от обема на стомашно-чревния тракт.
Мъжките и женските морски свинчета имат по две ингвинални млечни жлези. Тимуса се намира подкожно от двете страни на трахеята и лесно се отделя хирургично.
Всичките зъби на морските свинчета са отворени и вкоренени. Имат "V"-образна форма с насочен напред връх. Те имат 20 постоянни зъба без корени в устната си кухина. Тези зъби растат непрекъснато през целият им живот. Зъбите на морските свинчета се състоят от кътници, резци и предкътници. Тези гризачи нямат никакви кучешки зъби. Те рядко или изобщо не хапят.
4. Биология
Почти всички гризачи са нощни животни и предпочитат тъмнината и тишината за активна дейност. Те се придвижват под прикритието на вечерния и сутрешния полумрак и много рядко са активни през деня.
Окраската на козината има защитна функция.
Гризачите различават добре предмети, които се движат, тяхната форма и разстояния, но нямат цветово зрение. За сметка на това притежават отлично осезание, обоняние и слух. Осезанието се осъществява от добре развити космици, наречени вибриси, разположени обикновено на муцунката около устата, носа и очите. При някои видове гризачи, осезателните космици са разположени върху гръбната страна на тялото или долната страна на гърдите. Благодарение на тях, те отлично се ориентират и движат в местата, които обитават. Тези особености при гризачите обясняват и силно развитото поведение на неофобия или недоверчивост към нови предмети, нова храна в местата, които обитават и храната, която поемат.
В зависимост от начина на живот, гризачите имат различно развита костна система с основни разлики в предния и задния пояс на скелета. За определяне на видовата им принадлежност, за систематичното им положение най-голямо значение има устройството на черепа.
Повечето гризачи са растителноядни. Едни предпочитат зърнени храни (зърноядни), други - свежа растителна маса (растителноядни). При липса на предпочитаната храна те я заместват с други продукти и се проявяват като типични полифаги, каквито са синантропните видове.
Голямата лакомост и висок размножителен потенциал на гризачите до голяма степен се определя от специфичните особености на храносмилателната им система. Тя е най-характерна при тревопасните гризачи – извънредно къса, поради което поеманата храна преминава бързо и те са принудени да консумират по-големи количества, за да си осигурят необходимата енергия за поддържане на телесната температура.
В търсенето на храна най-голямо значение има обонянието, като най-голяма активност проявяват вечер и рано сутрин.
След като напуснат своето гнездо гризачите се насочват към най-близко намиращата се предпочитана от тях храна или вода, за да задоволят първоначалния си глад. Важно за дератизацията е, че гризачите поемат храната си на малки порции – хранят се до 10 пъти в денонощие.
След този момент гризачите започват да проявяват избирателните си способности в търсене на предпочитана храна. Три фактора са причина за техните активни усилия за намиране на определен вид храна – нейното наличие, физиологичното състояние на животното и условията на средата. Гризачите се отнасят много недоверчиво към новите предмети в средата, която обитават. Те избягват първоначално новите хранителни продукти, докато се убедят, че са безопасни. Тази особеност в поведението на гризачите се нарича неофобия или страх от новото. След внимателен подбор на новите хранителни продукти и преглед на измененията в обстановката, гризачът изчаква известно време без да приема набелязаната храна. Едва по-късно започва усилено да яде от нея.
Гризачите полагат грижи за своя “тоалет” – облизват се и почистват с крака своята муцуна и козина. Тази особеност в поведението им се използва в борбата срещу тях с прилагането на отровни прахообразни препарати, които животните облизват рефлекторно по време на “тоалета”.
Гризачите се отличават с ускорено дишане – 8 до 10 пъти по-учестено в сравнение с другите бозайници. То се обяснява с устройството на дихателната и кръвоносната им система. Големият брой дихателни движения – от 200 до 250 в минута ги прави особено чувствителни към отровните газове, които се прилагат за борба с тях.
От друга страна ускореното дишане е начин за понасяне на ниските и особено на високите температури. Мишевидните гризачи нямат потни жлези и отделят излишната топлина на тялото си само чрез дишането. Кръвоносната система играе съществена роля при терморегулацията на тялото на гризачите.
Всички членове на сем. Gaviidae са много близки по външен вид и привички, въпреки че живеят в най - различни местообитания, включително открити тревни пространства, краища на гората и скалисти места.Строго тревопасни, те са главно нощни и прекарват деня в дупки.Други видове са мара, или патагонски заек, скалното морско свинче и пустинните морски свинчета.
Обикновено свинчетата са активни денем и независимо от суровите климатични условия в планините не изпадат в летаргичен сън през студените месеци. Обитават подземни дупки, които изкопават сами или заемат от други видове. Социални животни са и живеят в групи съставени обикновено от мъжки, женска и малки. При някои видове има и още по-развита социална структура в групата.
Свинчетата са тревопасни и консумират различни растителни видове съобразно местообитанията. Освен това консумират и плодове, листа, филизи и семена.
чувствам се развълнувана.
чувствам се решителна.
